22-ма от общо 240 депутати не са се изказвали от парламентарната трибуна миналата година. Това става ясно от справка, подготвена от администрацията на Народното събрание по искане на столичен всекидневник.

Тя е за периода 15 януари – 1 декември 2008 г. Най-много са мълчаливците в ДПС. Седем депутати от движението заедно с шефа си Ахмед Доган само са стояли по банките. Всъщност Доган е бил на работа в парламента само два пъти през 2008 г. Другите депесари, които не са намирали повод да ораторстват са Митхат Метин, Муса Палев, Фидел Беев, Фикрет Шабанов, Хюсеин Хамди и Юсеин Джемил.

Шестима са мълчаливците от НДСВ – Бойко Боев, Веселин Близнаков, Енчо Малев, Иван Матеев Иванов, Коста Цонев и Теодора Дренска. Пак шест са “рибите” в БСП: Борис Николов, Добромир Гущеров, Иван Доков, Иван Славов Иванов, Тома Томов и Иво Сеферов.
Двама от Движение “Напред” не са обелили дума от трибуната – Иван Стаматов и Николай Кънчев. От независимите е мълчал Петър Манолов.
По принцип “най-приказливи” са шефовете на комисии, защото те докладват закони от трибуната. Иначе най-често думата е вземала опозицията. Най-активен е бил независимият Минчо Куминев, който се е изказвал 231 пъти. Следват го независимата Мария Капон – 170 пъти, лидерът на СДС Мартин Димитров – 162 пъти, Евдокия Манева от ДСБ – 161 пъти. /БЛИЦ[1]

 

1.Няколко въпроса към себе си:

 

1.1. Какво означава това?

1.2. Защо са там тези хора и какво правят за Българската държава?

1.3. Мълчанието „злато” ли е, липса на отговорност или просто сладостно безделие?

1.4. Или парментарната трибуна може би е създадена за съзерцание и овчарско-запалянско подвикване на ентусиаста решил да каже 1-2 думи, за да не е без нищо?

1.5. Гледах бтв репортерите с едноименната тема на репортажа. Обясненията на т.нар. политици за мълчанието им бяха повече от абсурдни. Особено това, че с мълчание може да се каже повече. Дали има истина в това твърдение?!

 

2. Г-да народни представители мога да ви кажа някои неща в случай на дезинформираност:

 

2.1. Вие се намирате в парламент.

2.2. Избрани сте от ваши съграждани и представлявате техните интереси, права и проблеми пред българската държавност.

2.3. Плаща ви се за това.

2.4. Ще получите пенсия за това.

2.5. Заплатата ви е джобните за седмицата.

Извод:

Парламентарната сграда не е убежище, в което да се приютявате в зависимост от климатичните неразположения, не е чакалня за четене на вестници и не е стол, в който трябва да се храните евтино, защото нямате повече пари от един студент, който не припарва до студентските столове, ако ще да умре гладен.

 

3. Ето и малко реторични въпроси:

 

3.1. Г-да народни представители кого представлявате? Новите си костюми, вратовръзки, токчета или невчесани прически?

3.2. Срамувате ли се от това, което сте там? Защото аз се срамувам, когато получавам нещо, което не съвсем съм го заслужила. Не го отхвърлям, но пък се старая повече, за да оправдая грешките си чрез добра практика и резултати в други сфери на дейността си и отговорността си.

3.3. Забележете резултатите кои се изказват най-много. Партиите от опозицията. Защо? Защо им го позволявате? Чувствате ли се неспособни да се състезавате с тях? Или не ви интересува, защото така или иначе сте там до края на мандата си и не дължите никому обяснение за действията си.

3.4. Разбирате ли смисълът на реториката? На дебата? На дискусията? На спора?

Или е най-лесно да подвикнем, често и неприлични подмятания към този, който се е „престрашил” да изкаже позиция по въпрос, да внесе предложение или просто да отправи градивна критика?

3.5. Убедени ли сте, че не ви липсва култура, обикновена човешка и същевременно професионална?

Извод:

Извинете ме, аз имам известни съмнения относно евентуални положителни отговори.

 

4. Няколко приятелски съвета:

 

4.1. Говорете, защото това ви е работата.

4.2. Прочетете повече книжки. (Последната страница с голата жена от вестника не се брои.)

4.3. Поемете отговорност за действията си.

4.4. Споделете идеите си.

4.5. Работете за тези, които са ви избрали.

4.6. Дори да е анонимна анкетата, онези повече от 4% народни представители не им прави чест да си признаят, че са за личен интерес и гражданите ни ги интересуват. Срамно е.

 

Генерален въпрос:

Има ли смисъл статията ми?

 

Генерален извод:

Винаги има смисъл от една добронамерена и градивна критика, когато има какво да кажеш, да го защитиш и предложиш конкретни решения или препоръки.

 

ПС: Доналд Тръмп обича да казва: "Нищо лично, просто бизнес."

Аз казвам: "В политиката всичко е лично." Особено, когато става въпрос за отговорност към националните и гражданските интереси. Кюфтета можете и от магазина да си купите.

ППС: Има и по-топли местенца, на които можете да отидете, ако считате мълчанието за "злато".

ПППС: Персонални благодарности за всички работещи и реално извършващи парламентарна дейност политици и народни представители!

---

[1] https://www.bulpress.net/news/article/29517

Да - Хареса ми!

За съжаление трябва да призная само едно :(
Този пост е много точна находка, повдига доста интересни и проблематични въпроси, но самото им съществуване означава, че нещо не върви така, както трябва.
Напълно съм съгласен, с тезата, че да си депутат означава нещо повече да се разхождаш с нови и лъскави костюми, да спиш с манекенки, да се тъпчеш за без пари по бюфетите и да демонстрираш арогантна показност.
Все пак това противостой с главната идея на самата професия - да бъдеш законодател, който да кове закони в интерес на хората, който представлява в парламента. Какви закони може да се коват, когато не си продумал 1 думичка от парламентарната трибуна???
А тези, които защитавали личния си интерес - ....... просто е без коментар.
Ето затова трябва да си ходите!!!
А самата политическа класа ако не разбере, че да си политик означава преди всичко:
1. Да си общественик, които ясно и категорично разпознава потребностите на гражданите и прави всичко възможно да ги задоволи.
2. Експерт, който търси нови начини за разрешаване на проблемите в обществото като застава с авторитета си зад всяка една дума, която е казал.
3. Ясното и категорично разпознаване кое е морално и кое не е - политическия морал не е като човешкия, но все пак има някакви правила - пише ги във всеки учебник по политическа култура.
4. Търсене начини да се канализират интересите на колкото си може повече кливидж групи.
Това са само няколко точки, но ако не се осъзнаят и разтълкуват така, както трябва - нищо хубаво не чака този, който не си е направил труда да стори това. Когато една политическа класа се оказва неподготвена да посрещне новите политически и обществени реалности и не задоволява потребностите на хората тя си отива рано или късно. За това има 2 начина - по пътя на революцията /бунтове, протести и т.н./ или чрез помитането й от гражданското общество, което започва да я засипва от неудобни въпроси.
Така, че в много скоро време ще сме свидетели на избор - но не граждански, а политически. Аз лично живо се интересувам дали нашите депутати ще осъзнаят какви глупости са направили и ще си тръгнат с достойнство или ще се излагат още малко време.
Часовникът тик-така - няма много време за мислене !!!
Всички чакаме да видим - Изборът Ви г-да парламентаристи.

просто трябва да се състави комисия, която да съзира работата на всеки един, да се създадат правила на парламентарна работа, "норматив" за идеи, ако щете. Звучи налудничаво, но считам, че един празен годишен доклад-отчет за свършена работа, на когото и да е депутат трябва да означава уволнение от поста му. Недопустимо е да се плаща на хора, които съвестно НЕизпълняват държавните си задължения. Трябват съзиращи комисии и за останалата част от държавната администрация, защото съм сигурна, че не само в парламента цари безделието. Спомням си нещо хубаво и интересно: Николай Василев по времето на НДСВ мисля, че беше, предложи обучителни курсове за административен персонал-за културно и възпитано поведение с гражданите и по-ефективна работа. Подобно нещо мислехме от съвета да въведем и за университетската ни администрация, защото служителките(повечето от женски пол), считат, че студентите са им длъжни по някакъв начин и, че те са безправни единици, които не само не заслужават капка внимание, но и трябва да бъдат строго порицани за своята неосведоменост и наглост да задават административни въпроси към тях! Но на никой никога не му се занимава с администрирането и така и не се осъществи този проект.

Надявам се да се намерят съвестни инспектори, които да проверяват депутатската дейност!

Контролът е хубаво нещо, но все пак не трябва да се превръща в падарщина - ако не носиш отвътре някаква мярка за самоконтрол и колкото и комисии да се съставят - все ще се намерят вратички.
Чисто и просто трябва да се покаже, че когато 1 депутат съгреши гражданското общество е способно да му налага санкции. Не може да ми влизат в Парламента знайни и незнайни люде, които за 4 години тотално деградират и започват да вършат голям брой глупости с арогантното чувство за безнаказаност !!!

ами хайде да няма закони!! ;)
Не може така.
Друг е въпросът с формата на изборната система.

А за гражданско общество можем ли да говорим към днешна дата? Видяхме кое е гражданското общество и на какво е способно. На малко медийна изява и нищо повече.

Мислиш ли, че е само това?
Гражданско общество смея да твърдя, че се заражда в момента в България и то е достатъчно силно разочаровано от политическия си елит.
Това, че на 14 януари протестите бяха изманипулирани не означава, че няма да има нови, които да доведат до "спукване на балона". Гражданите не са ....... като в средата на 90-те да се примиряват толкова лесно и когато нещата не се получават да бягат на Запад за да търсят по-високия стандарт на живот, те се научиха да живеят като бели хора - видяха стандарта на живот в развитите демокрации и малко по малко започнаха да го принасят и тук. Разбира се, в Англия и Франция демокрацията е на 200 години - в България е на 20, но все пак........ има някакъв резултат. НЕ може да се твърди, че всичко е опорочено, аз виждам някакви перспективи в тази насока.
Който не се е съобразил с волята на гражданите си рано или късно е бил наказван за това!!!

http://www.monitor.bg/article?id=186623

информацията беше предоставена в най-пълен вид в бтв репортерите, но мен най-силно ме смутиха 4,6%, които спокойно си признават, че "работят" в парламента за лична изгода и въобще не ги интересуват гражданите и техните проблеми. ТОВА Е СКАНДАЛНО!
Анкетата е анонимна и те са си го позволили. Аз, ако съм на тяхно място ще ме е срам на себе си да си призная такова нещо. Това е кощунствено, такива хора трябва да бъдат отстранени и да им се потърси политическо и гражданска отговорност. Да бъдат съдени, ако трябва и санкционирани. Трябва да има политически съд, тези хора не трябва да са безнаказани.

Всяка една сигурност дарява безотговорност и демотивация за работа. Защо да правим нещо като така и така ще получим възнаграждението си и защо да не кривнем от закона или от работното място, като така и така няма кой да ме мръдне там поне един мандат.

не забравяй, че политиците представят частния си интерес за всеобщ. :-)

дето си признават, си признават и, че не ИМ ПУКА ЗА ГРАЖДАНИТЕ! нагло еееееее =)

Поне са честни. :-)

"Пази боже, сляпо да прогледа" е казал народът.
Това е безобразие да си признаеш, че работиш в Парламента за частния си интерес.

именно! И това са измислили. Безсрамната честност! Държава на парадоксите!

Виновни са партиите, които са си подбрали подобни хора за депутати. Логиката е да има хора за гласуване, а не за мислене. Има кой да мисли вместо тях. Погледнете в СОС и ще видите, че ГЕРБ е още по-зле в това отношение. От 31 съветника говорят само трима до петима. Другите мълчат и гласуват. Даже и не четат материалите, които гласуват. Утре ще ги видите в Парламента.