Тази статия е предназначена към всички, които не виждат смисъл да остават тук в България.
Наистина нашите проблеми са абсурдни, защото пряко засягат елементарните неща от ежедневието ни, но това е нашият живот и докато се опитваме да се приспособяваме към чуждия, губим своя(вие ще кажете, че няма за какво да се приспособява човек там, но не е така, все пак това е друга култура, чийто корени няма как да разпознаваме като свои и да ги разбираме(Алфред Шютц, "Чужденецът"), това е доста потискащо чувство, някои успяват, други не, асимилацията и приспособяването са процеси, които приличат много на операция за смяна на пола, накрая не знаеш кой си и къде си, но се заблуждаваш, че си щастлив от промяната). В Англия са задължили емигрантите освен да знаят перфектно английски, да разучат британската култура и да живеят според нея и основно нея да демонстрират, т.е. да живеят с британско самосъзнание. Няма лошо, пазят си традициите хората.

И аз считам, че не е правилно чуждите проблеми само, защото са ни непознати, да ги възприемаме като по-приемливи от нашите. Интересен пример от другата страна. В предаването "Такъв е животът",  даваха как швейцарци, датчани, австрийци и англичани идват да прекарат остатъка от дните си в български мизерни села, селата, от които българите панически бягат към големите градови и дори чужбина, там от където идват западните пришълци. Те също не разбират проблемът ни за насъщния, за условията ни на живот, а виждат едно спокойствие, безгрижие и романтична летаргия. Но когато трябва да се асимилират от културата ни, те трябва да се приспособяват и към проблемите ни, което се оказва ужасяващо предизвикателство. Българинът и на него му е весело, докато не разбере, че е попаднал на място, което не го възприема като част от себе си, чието доверие се печели страшно трудно и с цената на много неща, дори климатът на въздуха може да го доведе до депресия и не говоря за няколко седмици ваканция, а поне няколко месеца или година-две.

Моя приятелка отчаяно искаше да се махне от мизерната си България и като спечелиха семейството и зелена карта за САЩ продадоха всичко и заминаха. След една година в писмата и имаше само псувни за огромната простотия там, за ограничените американски мозъчета пропити от мазнотията на бургерите и фанатизма на бейзбола. В писмата имаше такъв американски жаргон, който по филмите никога не съм чувала и в по-голямата си част беше на расистка основа. Тя плачеше в редовете за родината си, за въздуха, за хората, за същите тези, от които искаше и избяга като луда. И отиде в друг ад, чужд ад, нежелан и неприсъщ.

Преди доста години бяхме със семейството ни при едни наши много добри германски приятели в Берлин за около две седмици. Там видях неща в магазините, които тук едва ли някой е могъл да сънува в началато на 90те =) Но пък на централния площад "Александър платц" в огромният готически комплекс от фонтани с монументални статуи и в цялата си слава ... се къпеха берлинчани със загънати до колене гащи! Подобно нещо съм виждала само в Плевен и то само веднъж от някакви малки циганета в Каскадата и някакви полицаи ги изгониха веднага. Не сме измислили ние простотията. Ако и с това ще се фукаме, по-добре-не.

Искам да кажа, че проблемите са навсякъде. Приятелка, която често ходи на командировки в Англия ми показа снимки от Лондон с някакви улици заринати с боклуци, целите. Едно е да си турист и да се изкефиш на забележителностите, друго е да поживееш някъде.
Всеки иска да избяга от проблемите си, вместо да ги решава или да се бори с тях и чуждите проблеми са все по-примамливи, защото са непознати и следователно, всяко неразбираемо нещо може да се приеме по презумпция. Почнеш ли да го разбираш, почваш да претендираш за промяна. Но не променяш собствената си среда, а просто решаваш да паразитираш върху чужда. Те май затова циганите са най-щастливи въпреки, че нямат нищо, живеят мизерно и нямат чувство за чест и достойнство свързани с някакво социално положение в обществената йерархия.

Аз избирам да се справям и живея с моите проблеми и да помагам в измиването на простотията и да показвам красивото лице на България. Защото то си е тук скрито под дебелия слой спекла се мазнотия.
Сещам се за една история: двама почистили домашния си хладилник и той светва, връща се третия и пита от къде е този нов хладилник, а те му отговарят: "Ами беше под стария."  


Ще работя за красивото лице на моята, нашата България! =)
Все пак да знам, че има смисъл, за едното достойнство да защитя произхода си, не че нещо...
_________________

Не гледайте, а вижте красотата и!
Не чувайте, а слушайте спокойния и глас на божествената свобода...

за нищо на света!

където и да си, ти си центъра на света.
А който не го разбира и чувства така, където и да е, си е в периферията.

Хареса ми написаното от теб!Твоята позиция показва , че не се плашиш от проблемите , които създава средата в която живееш и имаш волята и желанието да живееш въпреки тях.Всеки един човек има желание да живее добре в добра среда.Факта , че се раждаме при различни условия ни поставя в неравностойно положение.
Вместо да се оплакваме обаче , можем всеки за себе си да прави нещо полезно , което да промени живота му към по- добро.Ти си направила своя избор и то правилно !Поздрав

Браво, момиче! Ако се съберем всички и изчистим мръсотията България ще стане като приказка.

като пораснем не трябва да вярваме в приказките...
Може би не трябва да порастваме поне в едно малко кътче от сърцата си, просто, за да можем да мечтаем с мисълта, че мечтите могат да бъдат реалност, както могат да дават крила, така могат и да приземяват на земята. Но винаги ще ни дават магичната сила да продължаваме напред и да се борим с предизвикателствата.
Животът е борба!