Терминът „стеротип” се появява в края на ХVІІІ в. и е въведен в социалните науки от американският журналист и политолог Уолтър Липман(„Общественото мнение”, 1922г.). Стереотипите описват непосредствената обективна реалност, те са споделени представи за личностни качества или поведение на група хора. Стереотипът е мислене в категории, а самата реалност не може да детерминира човешкия избор на категория. Според Липман стереотипите оправдават съществуващото статукво. Фактът, че съществуват стереотипи означава,че хората не са пасивни, а те участват във формирането на обществото.

Стереотипите обикновено изразяват пренебрежително отношение. Но има един вид стереотип наречен „автостереотип”, който се отнася обикновено до самооценката на субекта, това, което мислим за себе си. И той за разлика от другите видове стереотипи изразява в повечето случаи позитивно отношение. Но тъй като ние българите ни е присъщо да сме изключението от всяко правило и тук се наблюдава културният феномен на себеотхвърлянето.

Търсиш помощ, услуга от държавата-длъжница на съвестния и изтощен данъкоплатец, а тя никога не може, никога нищо не знае, не разбира, винаги някой друг е отговорен и едно непрестанно „прехвърляне на топката”. Всяка институция е затънала във висши форми на бюрокрация. Особено университетската институция. Законът предлага какви ли не „екстри на хартия” за студента, но приложението им се оказва почти невъзможно и възпрепятствано от административната машина, здраво работеща основно и само за себе си, поклащаща пръстите на безотговорността си под полъха на своя климатик. Докато има едни трепещи се, тичащи за печати и подписи човечета с тонове хартия в потните си ръце драпащи за елементарна услуга от университета. Един непрекъснат кръг на хауса.

Усещате ли как се отклонявам от темата?

Всъщност това е само кламерче в огромния архив с класьори от папки и изчакващи решението си проблеми. И на всеки подобен коментар до този ред на мисли заключението е едно: Все пак живеем в България!

Предполагам всеки го чува постоянно. За какво ли не. По повод на всяка неуредица, всеки политически или социален абсурд, всяко културно недоразумение в България. ТОВА Е АВТОСТЕРЕОТИП!

И то какъв?! Има ли граждани на планетата, които да имат до такава степен отрицателен автостреотип на своята жизнена ситуация, на своята държавност?! Това е поредната абсурдизация изцяло в следствие от извратеният ни мироглед от векове насам. Но не е безпочвен, нали?

Да, признавам, че го използвам с голяма болка отвъд моята любов към родината! Все пак той има своите горчиви основания за битуване в нашата обществена реалност. Всички ги виждаме край нас, около нас и в нас. Но имам надежда този автостереотип изцяло да промени значението си, дори да стане бинарна опозиция на настоящо съществуващото статукво. Срещам по пътя си достатъчно млади, способни, житейски ориентирани и обществено ангажирани млади хора, които вярвам, че мога да създадат автостереотипа: Все пак живеем в България! в смисъла на: да, ето всичко е наред и това е така, защото живеем в България, страната на неограничените възможности, на сбъдващите се мечти, за които всички заедно работим!

ПС: Нека някой първи се престраши да хвърли камъка си по болния ми идеализъм!

живеем на най-хубавото място на света! :-)

Мисля си, че идеализмът ти не е и не може да е болен. Защото тъкмо идеализмът е тази умствена нагласа, която според мен липсва на българите, за да бъдем истински здрави и нормални хора.

"Болен" беше ироничната забележка към комерсиалното отношение към мечтателите и идеалистите. Те са несериозни хора, не живеят в реалния свят.
Но нека някой ми посочи песимист съградил нещо в живота си! Не можеш да започнеш да градиш, преди да си започнал да мечтаеш идеалния случай. После идват целите. А накрая и решенията. Пробваш не става, пак пробваш-не се получава, и пак докато се получи. Няма вреден опит, стига да постигаш желаният резултат. Това е като всеизвестната мисъл на Едисон при опитите с електрическата крушка, просто откриваме начините, по които не трябва да правим нещата.
За момента държавността ни има доста богат опит в това, така че според мен на България би трябвало да и предстоят опити само с положителни резултати!=)

Радвам се, че има хора, които мислят по този позитивен начин за нашата страна. Идеята за автостереотипа е много добра - достоен отговор на нападките към България, отправени от много българи - нихилисти