25 март 2008 година

 

Най-после! Чувам скърцането на спирачки. Влакът спира на гара Плевен, аз слизам и поемам дълбоко от въздуха, който за последно вдишвах преди Нова година. С мъка придърпвам огромния си багаж и, свличайки го на перона пак си мисля, че никой отново не пожела да ми помогне... но ето, че се обръщам иии виждам двете грейнали физиономии на мама и тате. Единият разперил ръце за прегръдка, другият протегнал ръце за багажа, суматоха и вълнение нахлуват отново в уморената ми от пътуването глава.

Пак съм в къщи. Дълги разходки из апартамента... от тясната квартира бях забравила какво е живота в апартамента. Е, по-хладно е, но пък е просторно! Има кой да ти сготви и има телевизор! Еххх, друго си е у дома... В очакване съм за първи март вече. Ръцете ме сърбят за мартеници, на приятелите също!

 ...

29.02.2008

 

„Хората масово са скачали през прозорците. Петима пострадали, сред които двама полицаи, са приети в болницата в Червен бряг.

 Пожарът е възникнал в едно от купетата на бързия влак София-Кардам, близо до Червен бряг. Огънят избухва 20 минути преди полунощ. За секунди пламъците обхващат и кушет-вагона и спалния вагон. Хората масово са скачали през прозорците на запалените вагони, заради дима и огъня в коридорите. Най-малко трима са загинали в пламъците. Други петима души са настанени в болницата в Червен бряг.”- бтв

 

1 март 2008 година-Баба Марта дойде, трагедията също!

 

Йееее!!! Хайдеее на мартеницитеееее! Слънце и безкрайни редици от сергии изпъстрени с мартеници! Започвам да пазарувам, че вечерта ще раздавам на милите ми приятели. Традициите трябва да се спазват. Без тях едва ли би бихме били това, което сме-българи!

Настъпи вечер, звезди обсипят свода небесен, а мен усмивкана лицето свети като слънце в нощта... или като про-жектор.... хм, какво осветяват входа на Съдебната палата?! Яя има и камери-ама това е буса на Нова телевизия... Странна работа. Трябва да звънна на нашите да им кажа да следят новините-може да има нещо интересно!

По-късно се връщам. Майка ми ме послеща с посърнало лице на вратата и ми говори несвързано-съвсем обикновен феномен на вълнение от нейна стряна след гледане на новините. Казвам и да не се притеснява и, че се случват тези неща... Нещо ми приказваше за някакъв влак, катастрофа... хм... Хапнах и си легнах.

 ...

 
01.03.2008

 „Расте броят на жертвите от запалилия се влак

Обявяването на имената им може да се забави с дни, тъй като могат да бъдат разпознати само след ДНК-експертизи.

 Четирима мъже и четири жени са сред загиналите в запалилия се влак София-Кардам. Прокуратурата в Плевен очаква да има още загинали.”- бтв

 

02.03.2008

 „СУ с черен флаг в памет на студентка, загинала в пламналия влак

Двама мъже и две жени от осемте жертви при пожара във влака София-Кардам са вече разпознати, очаква се потвърждението на ДНК-анализите, съобщи за БТА доц. д-р Петко Лисаев, ръководител на катедра "Съдебна медицина" при Медицинския университет в Плевен.”- бтв

 

 

02.03.2008

 

„Цял ден роднини на жертвите бяха в съдебна медицина Плевен, за разпознаване на телата. Родителите на 19-годишния Стоян тази сутрин разпознаха сина си по частици от дрехите и SIM картата на телефона му. Чули се с него минути след като се качил във влака. Тогава той казал, че в купето било топло и че ляга да спи. Родителите на Стоян за категорични, че ще заведат дело, тъй като вината за трагедията е на БДЖ.”- бтв

 

03.03.2008 – Хляб и зрелища за народа

 

„В Съдебна медицина - Плевен има още две тела, които трудно ще бъдат идентифицирани. Още една жена е в неизвестност.”- бтв

 ...

 Гледах новините със страстта на зрелището  и същевременно с неприязънта от превръщането на поредна трагедия в някаква комерсиализирана сензация, от която телевизиите да се хранят колкото се може повече време... Отвращавах се в границите на нормалното. Всеки ден се случват трагедии-къде уши се режат, къде някоя катастрофа, къде нещо друго-непресъхващ извор на нещастия. Българският асфалт е пропит с кръвта на знайни и незнайни мафиоти и недотам такива...

 

3 март 2008 година- Българинът между огърлиците от уши и пръскащите се черепи

 

Какъв велик за България ден! Гордо се разтупва сърцето ми от саможертвения подвиг на героите. Плевен е град на смъртта, но и на великата победа и все пак победа!

Вечерта започна изключително интересен сериал. От руски произход на име „Турски гамбит”. Участват в него българи, македонци, сърби, турци, руснаци, за да предадат по автентичен начин случващото се-решителните боеве на Руско-турско освободителната война. Хареса ми, но късаше по малко от душата ми... Показаха башибозук с огърлица от човешки уши! Майка ми заключи, че бил мафиот. Кофти тръпка... Последваха късните новини. Жертвите не можели да бъдат разпознати по черепите, защото липсвали такива. Още съжалявам, че попитах баща ми къде са черепите! При определена температура човешкият мозък възвирал и пръсвал черепа. Той ме успокои, че те вече са отдавна умрели, когато се е случило... Не знам защо, но това не ме успокои ни най-малко!

Сетих се, че утре трябва да хвана влака за София и, че ме чака багаж да стягам. Ох, защо винаги в последния момент трябва да е всичкооо-много телевизия гледам аз-затова!

Започнах тъпченето на сака, но картините на огърлици от човешки уши и пръскащи се на парчета черепи не ми излизаше от главата. И пълзеше тънкият ужас в мен, че това е било истина...

Майка по ирония на съдбата точно на празничната софра взе, че обясни защо толкова и е  омразно облизването на ножа(а ние с баща ми имаме този вреден и неприличен навик, особено при наличието на шоколад). Нейната баба още и разказала, как едно време по турско, когато влезел турчинът в българската къща и заповядал да заколят агнето и да изпекат баницата, той отрязвал част от готовото агне с ятагана си и го облизвал пред ужасените очи на стопаните, които ясно виждали засъхналите следи от човешка, вероятно българска кръв по тях!

Преглътнах и ми преседна. Сигурна съм, че повече никога няма да оближа нож!

Но нощта е милостива и ми даде спокоен сън...

 

4 март 2008 година-Голямата суматоха-заминавам отново!

 

04.03.2008 Поведението на хора по време на пожара показва разпад на обществото ни

Психолози казват, че част от случилото се в нощта на инцидента говори за разпад на българското общество.

Според тях, хората днес са свикнали, че ако са в беда никой няма да им помогне. По същата логика и те самите много рядко помагат.
Докато влакът е горял, някои са спасявали не други хора, а багажа си. Някои са стояли отстрани и са гледали. Имало е хора, които са се опитали да изкарат пари.

 ...

Маман ме събуди към 5 сутринта. Щеше ми се да хвана ранния влак в 6:17 часа, за да стигна на време за лекциите си и семинара в увода на практическото културознание. Защото аз може да мързелувам на Плевен, но Софийски университет никога не спира „дейността” си!

НО. Винаги има едно голямо „но”. Та затова „но”... абе изпуснах си влака! Замина под носа ми! И си взех билет за тоя от 9:49 часа. Майка ми пак иска да ме успокои, казва ми, че за изпуснат транспорт не се съжалява, защото не се знае какво зло може да пропуснеш. Не знам защо получих дежа вю за онзи българин, който изпуснал „Титаник”... само дето при нас „Титаниците” не са един на брой..., ако изпуснеш единия винаги можеш да хванеш следващия!

Върнахме се в къщи. Включих телевизора. Сутрешните блокове бяха погълнати от „сензацията” СИ.

Разискваха се от абсурдните версии на възникване на пожара до политическите пререкания на Бойко Борисов и Георги Първанов-"За" и "Против" 3 март... въздържали се май няма. Една от обадилите се слушателки пожела на последния да почине на 3 март. Водещият остана възмутен и огорчен от злобното отношение на слушателката към главнокомандващия ни. Той я порица строго!

А аз смених канала, за да попадна на анализа на един политолог за „Макдоналдизацията” или по точно процеса на  глобализация... Помогна за кратко да се откъсна от натрапчивото чувство, че се е случило нещо, което на практика е било възможно да се случи и с мен. Но за кратко! Темата за ужаса беше прекалено сочна, за да бъде пропусната от сутрешния диалог със слушателите.

Всичко продължи на нови обороти... Версиите ставаха все противоречиви, а аз изпаднах в истинско недоумение как възрастна близо 80 годишна жена ще прехвърли прозореца на влака. Дори за мен би било маалко сложна задача. А „Ловците на митове” наистина можеха спокойно да се заемат с това дали един влак може да избухне в пламъци от счупване на луминисцентна лампа.

 

Христо Колев: "Не може в една стая да стоиш, да ти се запали пред теб и ти да стоиш, и да чакаш да ти се запали цялата стая, цялата къща. Тогава да предприемеш нещо..."

 

Репортер: Може. Ако спиш...

 

Да, и аз ще попитам как спящ човек, ще предизвика пожар?! Освен, ако дремейки не си е тръскал цигарката в туба с бензин.

Без необходимият катализатор не би било възможно такова внезапно възпламеняване, защото никой не би оставил малките пламъци да станат на голям пожар, за да се гасят... нали така? Имаше версия, че служители на БДЖ са внесли нелегално туби с бензин(това пък по радиото...). Естествено тази версия няма да бъде разследвана.

Когато станат прекалено много въпросите, кръгът на отговорите се стеснява, редуцира се до една доста неудобна универсална истина за подобни „нещастни случаи”.

Много хора са допуснали безброй грешки от незнание, от паника, от ужаса, че си обречен на изпепеляване(от луминисцентна лампа). Един-двама са помогнали, а другите са задръствали изходите към живота с торби парцали от „Илиянци”. Умно са постъпили, че не са помагали все пак вероятно безсмислено и те са щели да загинат, но пък и не съм очаквала на самоотверженост от хора, които дори сака не ми подават, когато слизам от машината.

 Отново никой не поема отоговорност. А тя принадлежи на всички по равно.      

Отоговорността е на цялото общество. То се представя от институциите, които само  избира, за да бъде унижено и потъпкано от тях.

 И не трябва да избираме между заключен и изгорял или отключен и ограбен и убит! Просто не трябва да се случват никога такива неща!

 

По-късно ...

 

Вече съм във влака. Не успях да помахам на нашите, защото много бързо тръгна... Не след дълго дойде кондукторката... Мислех, че ще ни се размине само с продупчване на билета и проверкана студентската карта, но уви... дискусията неумолимо продължава като една непрекъсната агония... Според нея се оказа, че имало група руснаци(е то може и да е общоизвестен факт, но покрай пръснатите черепи и изпепелени души все ще пропусна нещо...), които се напили... Или е атентат, или са изпрбвали особеностите на руската водка върху пердетата и дунапренените кушети, както и талашитените стени на купето...

Тя така разпалено защитаваше БДЖ служителите, че даже каза, че ако не са били те всички са щели да загинат.

Аз казвам, ако наистина са били те и са си изпълнявали съвестно задълженията, когато е трябвало можеше и да няма нито една жертва. Мои колеги, които не познавам, но с които явно сме учили в един университет, връстници, млади и умни, изпълнени  с мечти и с идеи за бъдещето, си отидоха от този свят. Боли ме за тях и вечно ще тая тихия ужас, че можеше да съм там сред пламъците на безумието наречено държавна отоворност и закрила на българския гражданин. И няма да има нито съвременна, нито въобще България, ако продължаваме да погубваме своите „строители”.

И дали наистина празнуваме смъртта на 3 март, геройската смърт или просто кебапчето завито в трибагреника гордо разтупва нашите гърди?!

Нека помълчим за душите им и да издигнем глас за погубените им тела, погубеното бъдеще-нашето бъдеще!

И така в този ред на мисли, аз вече отдавна бях извън нейния разпален монолог за геройството над едно пожарогасителче. Гласът на кондуктурката потъваше в ритмичните удари на колелетата под краката ни. Пламъците бяха нявсякъде около нас, всичко се топеше като восък и сякаш стана по-тихо... Влакът спря. Гара Червен Бряг.

Пътувал съм с този влак и то в спалните вагони десетки пъти в течение на години. Винаги си е било така - вратите са заключени с изключение на една. През зимата и прозорците са заключени за да се пестят въглища (отоплението на тези вагони е с локално котле!) ,които въглища пък сигурно се продават от шафнерите на някоя гара срещу ракия...Няма нищо по трудно от това да събудиш през нощта спящ и заключил се шафнер.
И въпреки това в, течение на десетилетия тези вагони бяха и още са най-удобният и сигурен начин за придвижване по отсечката София-Добрич.
За всичките тези години стотици пияници са заспивали с низгасен фас в леглата, но проблеми не е имало. Разни чиновници ни убеждават, че този тип вагони изгаряли за 7 мин. Да - но ако бъдат запалени! Самото запалване, обаче е адски трудно. Нужен е силен източник на топлина и голямо количество лесно горимо вещество.
Това са все неща ,които като правило не се намират лесно във влак... Твърденията за запалване от паднала луминисцентна лампа са смехотворни. Друг е въпросът, че паднала лампа е имало, но е интересно какво е причинило падането и. Свидетелка твърди, че още в първия момент на пода всичко е горяло и пламъците идвали" отвсякъде".Като химик за мен е ясно,че се касае за нещо, което се е самозапалило и взривило при съответна температура. Какво е това нещо - надяваме се да разберем от следствените органи.Дано само те не свършат работата си както в случая със сестрите Белнейски...

че по-гнила не може да стане работата! Този огън определено без катализатор и без да съм химик съм съвсем наясно, че е невъзможен! Една от загиналите студентки е била химичка, а дали не е пренасяла лесно запалими(взривими) химикали... просто предположение! Възможно ли е при едновременно пушене и лакиране на нокти със зареден в шишенце обърнат лакочистител да направят пламък, който да запали пердетата и.... хм някаква верижна реакция, но колкото и да работи въображението все повече ми намирисва на... атентат. Ако беше инцидент щеше да се случва доста по-често! Все още съм на мнение, че влака като транспорт е най-сигурния и безопасен начин за стигане от точка А до точка Б!